Казват, че майчинството променя перспективата, с която гледаш на заобикалящия свят и живота като цяло. Едва ли има човек, който би се усъмнил в това твърдение, но смисълът му може да се усети истински само щом станеш родител.
Излязох в отпуск за раждане и отглеждане на дете преди две години и моментът, в който ще се върна на работа, чука на вратата. Това неминуемо буди в мен някои въпроси и притеснения. Ще успея ли бързо да се адаптирам към новата ситуация? Ще се справям ли с всички задачи? Ще си спомня ли въобще какво работя?
Но майчинството е много повече от обикаляне с черпак в ръка, ду́шене на дупета и крещене “Не-хапи-кучето-по-носа!”. За две години научих толкова много нови неща (а и оставих някои досадни навици!). Някои от тях тривиални – например вече мога да чупя яйце в тиган с една ръка, докато с другата гушкам и полюшвам разстроеното дете. Други пък мога спокойно да впиша в CV-то си:
Дисциплина, организация и спазване на крайни срокове
Децата обичат да има предвидимост и повтаряемост в ежедневието им, за да се чувстват спокойни и сигурни. Затова е важно да се спазват понякога непосилни крайни срокове, като например вечерния час за сън, независимо от задачите, които трябва да се отметнат за деня. А това неминуемо налага да се усъвършенства…
…способността за изпълнение на повече задачи едновременно
Почти във всяко семейсвто основните грижи по домакинството се падат и на родителя, който остава вкъщи, за да се грижи за детето. Т.е. на този, който ползва майчинството. Това налага почистване, пране, готвене (чийто обем значително нараства, когато семейството се увеличи), като същевременно с това се отделя достатъчно време и внимание на детето. Една майка често може да бъде видяна да плаща сметки, да прави списъци за пазаруване, или директно да пазарува онлайн, докато бута количка, или приспива дете. Започвам сериозно да се чудя как са оцелели майките ни без смартфон в ръка.
Умение да мотивираш екипа
Авторитарното налагане на мнение не е добър подход в дългосрочен план нито при деца, нито при възрастни. Миенето на зъби, тръгването от детската площадка, или пък подреждането на играчките, трябва да става по собвтвено желание. А някой трябва да мотивира детето да извърши тези дейности. Нещо повече – всичко това следва да става с необходимата доза ентусиазъм! Е, преговорите с възрастен в работна среда вече ми се струват като детска игра…
Интегритет
Майката е пример за „екипа“ и „организацията“ си. Малките деца винаги искат да са като родителите си и затова копират всяко тяхно действие. Затова успешното родителство изисква действията винаги да отговарят на думите, без изключение. Това означава никога да не се вади нещо от фурната с голи ръце (дори и да е отдавна изключена). Или пък да се облизва ножа за масло! И не – доказано не може да се обясни разликата между този и истинския!
Делегиране на задачи
Да си “майка-героиня” и да разчиташ само на себе си за всички задачи в домакинството, е неразумно и вредно. Направо си е доста глупаво! Затова, въпреки желанието всичко да е перфектно, се налага да се делегират задачи на половинката. Освен ясна комуникация относно очаквания краен резултат, това изисква и голяма доза доверие, което е фундаментална ценност във всеки екип.
От друга страна, веднага щом детето може да справя само с дадена задача – независимо от времето, което това отнема и „качеството на изпълнение“, родителската помощ се свежда до минимум, за да може детето да развие самостоятелност. Добрият родител е леко “мързелив”, а същото важи и за добрия мениджър 😉
Примерите са неизчерпаеми – работа под напрежение, креативност, умение за решаване на конфликти (на детската площадка), способност за вземане на решения в непредвидени ситуации… С прохождащо дете се случват около 8 пъти в минута.
Като се замисля, с тази допълнителна квалификация, май ще поискам повишение веднага щом се върна на работа.
Ако текстът за майчинството ви е харесал, споделете го с приятелите си от бутоните по-долу: