Кокосово мляко, кокосова вода, кокосова сметана, крем, брашно, стърготини, чипс… Човек наистина може да се изгуби сред всички наименования. Нека видим какво стои зад тези кокосови продукти и как се използват в кулинарията, най-вече в нисковъглехидратната кухня.
Суровината за това многообразие от продукти е кокосовият орех. Той представлява плодът на Cocos nucifera, или кокосова палма. Тя е растение от семейство Палмови, виреещо в Африка, Америка, Океания и Азия. Кокосовата палма е повсеместно разпространена в крайбрежните тропически райони и е техен културен символ. Наименованието вероятно произлиза от галисийско-португалски език от думата “coco”, означаваща глава, череп заради трите вдлъбнатини, напомнящи лицеви черти.
От кокосовата палма се извличат суровини за храна, гориво, козметика, и строителни материали и други, което го прави едно от най-ползвотворните дървета на света. Вероятно затова често бива наричано „дървото на живота“. От ботаническа гледна точка, кокосовият орех не е ядка, а костилков плод. Ядливата му част представлява ендоспермът на растението, който е изключително богат на хранителни вещества.
Какви кокосови продукти се използват в кулинарията, как да ги избираме и използваме?
Кокосово мляко
Кокосовото мляко се получава, като се пресова и смеси с гореща вода настърганата месеста част на кокосвия орех. За „мляко“ обикновено се счита продукт с 5% до 20% масленост. Използва се, както за сос в ястия с месо, ориз и зеленчуци, така и в печива. В рецептите за печива успешно може да замести течна животинска сметана, кисело мляко, кефир, айрян, мътеница. Но имайте предвид, че ако в печивото има сода бикарбонат, ще трябва да я “загасиш” с друга киселина (лимонов сок или оцет).
Кокосовото мляко може да се разбива с миксер или робот за получаване на мус, също както млечната сметана. Когато избираш кокосово мляко, търси неподсладен продукт с поне 17% масленост и, по възможност, без излишни добавки. Всъщност, колкото по-висока е маслеността на кокосовото мляко, толкова по-малка нужда има от стабилизатори (обикновено гума гуар, карбоксиметил целулоза и полисорбат 60).
Покупката на по-нискомаслено кокосово мляко може да е изкушаваща заради по-ниската цена. Но при една проста сметка, ще установиш, че всъщност е доста по-неизгодна. Например, представи си, че ни трябва кокосово мляко с 5% масленост за дадена рецепта. Една консерва от 400 мл струва около 3 лева, или 75 стотинки за 100мл. Консерва от 400 мл кокосово мляко с 20% мазнини струва 5.50 лева. От тази консерва, обаче, можеш да получиш 1.6 литра кокосово мляко с 5% мазнини, като към нея добавиш 1200 мл гореща вода и блендираш. Така цената на 100 мл кокосово мляко с 5% мазнини ще падне под 35 стотинки!
Кокосова напитка
Отварям скоба, за да вметна няколко думи и за т.нар. кокосови напитки. Те се продават в картонени опаковки, също както прясното мляко и ядковите млека. Ако ги консумираш, защото са ти вкусни, можеш да продължиш да го правиш, разбира се. Но има едно “но”. Първо, покупката на такава напитка, е финансово необусловена, поради по-горната причина, която вече изтъкнах. Кутия такова мляко струва над 5 лева, а в него има съвсем малко от полезните мазнини на кокоса. Второ, освен кокос, вода и стабилизатори, в тези напитки често се срещат оризово нишесте и соево брашно, които нямат място в нисковъглехидратната диета. Важно е да четеш етикетите!
А, ако обичаш домашноприготвената храна и напитки, ето ТУК ще откриеш хубава рецепта за домашно кокосово мляко.
Кокосовата сметана
Сметаната и млякото са много сходни кокосови продукти. Кокосовата сметана се приготвя по същата технология, като се добавя по-малко количество вода и съответно има по-висока масленост – от 20% до 50%. Сметаната е по-рядко срещан продукт на нашия пазар, а употребата му обикновено е идентична с тази на кокосово мляко.
Кокосов крем
Кокосов крем. Кокосовият крем, наричан още кокосова паста, много често се бърка с кокосова сметана, заради приликата в наименованията на английски. Coconut cream – кокосова сметана. Creamed coconut – кокосов крем.
Кокосовият крем, също като млякото и сметаната, се получава от сърцевината на ореха, но към него не се добавя вода, а напротив – изсушава се и се пресова до фина паста. Той може да се нарече по-скоро тахан и съдържа всички компоненти на кокосовия орех – протеини, мазнини и фибри. Както и при другите тахани, е възможно мазнината да се отдели на повърхността, а твърдите частици да останат на дъното. Това е напълно естествен процес и не бива да те притеснява. Просто разбъркай добре с лъжица до получаване на хомогенна смес. При малко по-ниска температура кокосовата паста е доста твърда, но бързо и лесно се разтопява на водна баня. В рецептите за печива и кремове, може да се замени с отделената твърда маса на изстудена консерва кокосово мляко. Но имай предвид, че в рецепти за сурови десерти е възможно да не е удачна замяната му.
Кокосово масло
Кокосово масло. Извлича се чрез пресоване на вътрешността на кокосовия орех. Има характерен тропически аромат и леко сладък вкус. Оставено на стайна температура, кокосовото масло има мека кремообразна текстура. То е чудесна алтернатива на краве маслото, ако се търси безмлечно печиво или крем. Имай предвид, че в рецепти, които съдържат голямо количество краве масло, трябва да намалиш количеството с 20%. Това е така, защото в 100 грама краве масло има около 80% мазнини, а в 100 грама кокосово масло – 99.9%. Избирай нерафинирано кокосово масло, извлечено чрез студено пресоване.
Кокосово брашно
Кокосово брашно. Кокосовото брашно се приготвя, като първо се изсушава бялата месеста част на кокосовия орех. След това тя се обезмаслява и се мели до получаването на фина текстура. Кокосовото брашно има високо съдържание на фибри, което го прави изключително хигроскопично. Използва се успешно в сладки и солени печива, за палачинки, в шейкове и смутита и дори за сгъстяване на супи.
Повтарям – КОКОСОВОТО БРАШНО Е СИЛНО ХИГРОСКОПИЧНО! Не замествай други брашна с него в съотношение 1:1. Ако нямаш опит в употребата му, най-добре е първоначално да следваш изпитани рецепти дословно, преди да започнеш да експериментираш с него.
Кокосови стърготини
Кокосови стърготини. Кокосовите стърготини се приготвят, като свежата месеста част на кокосовия орех се настъргва и след това се изсушава. Те са естествено сладки и имат характерен наситен кокосов аромат. В индийската кухня са широко използвани и в солени ястия, но в нашите ширини сме свикнали да ги виждаме по-често в десерти. На нашия пазар трудно може да се открие качествен кокосов орех. Затова кокосовите стърготини успешно могат се използват вместо настърган кокосов орех в рецептите. За целта е нужно да накиснеш предварително кокосовите стърготини в гореща вода за час-два. Използвай около 45-50% от теглото, посочено за суров кокосов орех в рецептата.
Въпреки че кокосовите стърготини са естествено сладки, на пазара се срещат и подсладени кокосови стърготини. Чети етикета и търси неподсладен вариант!
Кокосов чипс
Кокосовият чипс се приготвя по сходна технология като кокосовите стърготини, като разликата е най-вече във формата. И също като тях, може да се срещне в подсладен и неподсладен вариант. Използван в рецепти, придава приятно хрупкаво усещане. Може да се консумира директно като снакс, или да се използва за докарция на сладкиши.
Кокосова вода
Кокосовата вода често се бърка с кокосовото мляко и кокосовата напитка. Първите две, както вече споменах, се произвеждат от месестата част на кокосовия орех, като към него се добавя вода. Кокосовата вода, от своя страна, представлява течността, намираща се в младите кокосови орехи. Кокосовата вода, която достига до нас, преминава UHT обработка и се опакова в бутилка или картонена опаковка. Не съм я срещала като съставка за готвене, но като напитка е много приятна и освежаваща.
Дотук разгледахме най-често срещаните кокосови продукти, които намират приложение в нисковъглехидратната кухня. Нека сега обърнем поглед към кокосовите подсладители.
Кокосова захар
Кокосовата захар, за разлика от останалите кокосови продукти, се извлича от цвета на растението Сoco nucifera. За целта, цветовете се нарязват, а от тях изтича кокосов нектар. Този сок се нагрява, за да се изпари съдържащата се в него вода, а след охлаждането останалият гъст сироп кристализира. Получената кокосова захар има много приятен аромат, наподобяващ кафявата тръстикова захар. Погрешно е схващането, че кокосовата захар има нисък гликемичен индекс – 35. Ако я сравняваме с рафинираната бяла захар, която има гликемичен индекс 65, да – можем да кажем, че кокосовата захар е с нисък такъв. Но сравнена със стевия и еритритол, които имат ГИ 0, кокосовата захар си е… захар! Затова тя няма място в нисковъглехидратното хранене.
Кокосов нектар
На пазара се среща и друг подладител, извличан от кокосвия цвят, а именно кокосов нектар. Той представлява леко сгъстения сок, който изтича от кокосовия цвят след нарязване. На практика е течна кокосова захар и всичко, казано за нея, важи и за кокосовия нектар.
Статията не претендира за изчерпателност, но се надявам да е от полза на всеки, който си е задавал поне веднъж въпроса “Какво пък е това и с какво да го заместя?”, като чете някоя кокосова рецепта.
А тук ще откриеш любимите ми рецепти с кокос.
Ако статията “Кокосова каша – какво представляват различните кокосови продукти и как да ги използваме?” ти харесва, сподели с мен, като оставиш коментар. Или я сподели с приятелите си, като използваш бутоните по-долу. Благодаря, че помагаш да достигне до повече хора, които искат да се хранят здравословно!
Благодаря за чудесната статия. Аз съм лаик в тази област /кето сладкиши, брашна/, затова написаното и Вашите рецепти са ми от голяма полза.
Благодаря още веднъж и ще чакам още полезни съвети. 👏🍀👌
Много се радвам, че намирате статията за полезна, Краси!
Подготвям още такива, но си отнема време, с което невинаги разполагам. Очаквайте скоро и други подобни статии в блога <3
Pingback: Кокосови кето бонбони с кафе и колаген - MyWholesome.Life