Бях решила, че точно хумус от карфиол няма да правя, защото си имам хубава рецепта за хумус от алабаш. Но, ето че дойде момент, в който искам да направя тази разядка, а не мога да намеря алабаш в близките магазини.
Очаквахме пак гости в петък и като най-неангажиращ вариант за основно, реших да направя бутчета с вкус на дюнер. Овкусих ги още от предната вечер и 40 минути преди да дойдат гостите просто ги мушнах във фурната.
И, понеже обичам менюто да е “тематично”, трябваше още нещо близкоизточно да измисля. Затова изпекох гризини с ким с идеята да си ги топим в нещо. Нещо – нещо… първото близкоизточно нещо, за което се сетих, беше точно хумус.
Да, ама не – алабаш няма и няма. За сметка на това пък, с карфиол съм винаги заредена, така че любимият зеленчук спаси положението и този път.
Повечето рецепти за нисковъглехидратен хумус предлагат дипът да се приготви от варен карфиол. Но, след като небцето ми усети дълбокия интензивен вкус на блата за пица Кар(фио)лито, просто нямаше как да не направя този хумус от печен карфиол.
Аналогично на блата за пица, първо накъсах карфиола на розички, овкусих ги със зехтин и подправки и ги изпекох за 30-40 минути във фурната, докато крайчетата не се карамелизират. Този път обаче, вместо риган и босилек, използвах кимион и червен пипер. Освен това, хвърлих при карфиола и 2 скилидки чесън. Не ги обелих, а ги пекох направо с люспите.
За да направя хумуса, просто прехвърлих всичко в кухненския робот и блендирах до гладка смес. Поднесох моя хумус от карфиол, полят със струйка зехтин и гризините с ким за топене.
Ако рецептата за Хумус от карфиол ви допадне и решите да я пробвате, споделете с мен снимките си, като ме отбележите с @WhooolesomeLife или #WhooolesomeLife във Фейсбук или Инстаграм